Кой е драконът, който ни спира, и как да го победим?

Дракони живеят в митовете и легендите на много народи по целия свят. От уста на уста им се приписват огромното люспесто тяло, крилата с гигантски замах, бълването на огън от пастта им и в някои случаи многото страшни глави. В България наричат драконите “лами” или “хали”. Известна на всички ни е и приказката за тримата братя и златната ябълка - символът на плодородието, богатството и здравето. Знаем и, че именно ламя откъсва единствената златна ябълка от вълшебното дърво на трима братя и я отнася със себе си.     

“Ламя” значи едно - болести, смърт и кръв, жертви, страх и тъмнина. Тези страшни зверове, носещи след себе си само бедствия, се крият в студените пещери, в кладенците и езерата, далеч от хората. Дори да са внушителни и страшни на вид, много по-силни от един човек, сякаш се страхуват и предпочитат да не се занимават твърде много с външния свят, а когато се разярят, отлитат и не спират с това, което правят най-добре, докато не се организира жертвоприношение на най-красивото момиче в селото.

Но защо? Защо и как ламята носи градушки, потопи, свлачища и суша, но в замяна народа ѝ дава най-красивото момиче от селото, вместо да отвърне със запален меч?

Тези така “грозни” и “зли” същества според българските легенди, неслучайно се почитат в Китай и дори се смятат за символ на властта и мощта ѝ, олицетворение на кралските функции и ритмиката на живота. Дракон, освен всичко най-лошо и страшно, явно значи и власт, надмощие и сила. А как един народ да се справи с толкова огромен буреносен облак, съсипващ всяка година реколтата му, избиващ децата му и навяващ страх от тъмата? Само с един начин - с Единство. 

А как един дракон да се “справи” с тези бедни хорица, чакащи богата или поне прилична реколта, за да изхранят и изучат децата си? Само с един единствен начин - със Страх. Защото именно страхът на хората от “голямото люспесто чудовище” го крепи и държи истински живо. Защото чрез страх може да се контролира този един беден народ.

Ровещ се в българските легенди за лами и хали, намирам интересна информация. Ламите и халите неслучайно живеят в близост до водоеми; неслучайно се отличават с лакомията си; и се интересуват от красивите моми. Коварните същества намират начин за контрол над обществото точно в тези неща - живеят близо до реки и чешми, защото когато се ядосат и искат откуп, те ги пресушават и водата изчезва; отличават се с лакомията си и изяждат всичко, без което хората просто не могат да оцелеят - златното жито, просото, млякото, плодовете; харесват си именно най-красивото и най-скромното момиче, което сякаш “сияе” в тълпата от сиви и загубили вяра за живот хора.

И тук идва въпросът: Живи ли са още драконите и ако да - как да ги спрем?

Според мен “дракон” е думата, която описва всички злини на хората, имали и имащи власт над определена група хора. Да, драконът може да е символ Китайската империя, но според българските вярвания, именно той значи злоупотреба с властта и силата. Защото това внушително “същество” може да допринася за баланса и ритмиката на живота; може да закриля беззащитния и беден народ; да бъде заедно с него; но то е избрало със силата си да доминира и да не е наравно с другите. Веднъж разбрало, че със страх и надмощие над хората, то получава всичкото им злато и най-красивото, съществото е склонно и да повтори това.

Да, драконите са живи и са сред нас, но в днешни времена те нямат искрящи жълти люспи, огромни крила, нито пък остри зъби или кървави очи. За мен драконите в днешно време са тези с лъскавите костюми, вратовръзките в различни цветове от дъгата, лачените обувки, с които ги е гнус да стъпят в калта, за да не ги оцапат. Драконите в днешно време не летят с крила. В днешно време те "летят" с черните си джипове по магистралите, а някои дори имат частни самолети. В дракон се превръща всеки, злоупотребил с мястото си над обществото; довел го до глад и страх от надмощието му; добил сила и власт, състояние и пари. С тези подходи човек наистина може да “поведе” след себе си хората, които се надяват на нещо по-добро. Сега “драконите” не пресушават кладенци, нито пък обират нивите и изяждат най-красивите жени по селата.., поне така се казва. “Облечени” с други думи и прикрити, действията на властимащите хора, злоупотребили с мястото си в обществото, не се различават много от тези на ламите и халите от приказките.

Такива хора винаги е имало. И докато преди това да не се е позволявало да се обсъжда, то сега, живеещи в демокрация - най-висшата форма на управление на народа - хората силно могат да заявят позицията си: никой не харесва този, който се мисли за повече от другите; който ги кара да се чувстват по-низши. Това е нашият инстинкт. Защото това се противопоставя на идеята на равенството, идеята на демокрацията. Защото “демокрация” значи власт на народа - народът решава кое е най-полезното, най-важното и най-вярното за себе си; за общото развитие. Демокрацията, подкрепена с правосъдието, е като меч, отрязал всичките глави на един дракон, колкото и да са на брой. Защото общата сила, подкрепена от всички, подкрепена и от Закона, се забива като копие в туловището на звяра и вместо кръв от него потичат жълтото жито, руйното вино и прясното мляко - както се вярва в народните легенди.

Единство ще ни избави от всички лами и хали, плъзнали като увивни растения, задушаващи живота ни. Единството и консенсусът ще са властта и те ще управляват народа. Без злоупотреба. Без лични идеали и цели. Всяка подадена ръка е като посичане на глава на дракона. Заедно народът не чувства страх, нито притеснение; той чувства сила и власт, които ще го накарат да върви към доброто бъдеще, а не в глада и мизерията. Затова трябва да сме силни заедно! Протестът е начин на поставяне на проблем върху масата на огромният дракон.

Понякога обаче точно тази последна “битка” със злият дракон изглежда сякаш далеч. Как така целият народ да се обяви в една идея, в цел, която да го води? Нима всеки протест се чува от властта? Как всички тези хора, привикнали към сивият начин на живот, под “робството”, да се опълчат срещу Злото?

Все пак, народните митове и легенди ни разказват за храбри хора, идващи от обществото - най-обикновени, посекли сякаш не веднъж главите на халите, които тормозели селата. Легендата за Крали Марко, който надвил ламята, ни доказва обратното - човек и сам може да надвие това същество. Човекът-легенда, възпят в множество песни и стихове, въплъщава въжделенията на българския народ за свобода и самоуправление. Както е ясно, ламята държи здраво свободата и властта, държи и закона. А именно Крали Марко освобождава “синджира с роби” като го посича. Крали Марко е закон. Подобни образи “живеят” своя живот, дълго след това, напомняйки за себе си и намерили убежище в сърцата на хората.

Ето така можем да си обясним кой ще ни избави от злият дракон. Борбеният дух, подтикнат от непримиримостта към “дракона”, е във всеки един от нас. Мисията ни е просто да го отключим. И докато от времето на Крали Марко и ламите са минали стотици години, мечът, забит в тялото на звяра, се е превърнал в символика на независимостта. Всеки може да извоюва независимост от ламя, ако тя застрашава живота му. И не казвам, че отговорът значи меч. Отговорът как ще победим това зло се крие в нашите идеи, нашите мисли, подкрепени от всички, достигнати след разбирателство и стискане на братска ръка. Защото това да излезеш и да изчистиш градинката пред блока сам, или пък да организираш "чета на Крали Марко" и да излезете пред Общината, заявявайки, че мръсния въздух в града е непоносим с години, е решението.

Ако една идея се “почита” от народа на която и да е страна, то тя има статут на свята, на закон. Законите са измислени от народа. Не от властта. Поне така трябва да бъде… Но ако е обратното, то народът е длъжен да се отбранява и да промени закона! С малките стъпки, за които говоря! Защото щом като те са в сърцата и мислите на всички, то те ще са и здраво в ръцете им, в главите им. И тази обща идея несъмнено ще достигне до ушите и очите на драконът, който или ще се скрие в студената пещера и никога повече няма да излезе, или ще понесе това, което е сторил на всички. Рано или късно.

И да не забравяме, че свободата е най-вече състояние на духа и когато искаш да си свободен, не би трябвало никой да може да ти попречи! Справедливостта и единството ще ни спасят от всеки дракон, колкото и високо да бъде той, препречил се на пътя към светло бъдеще на един народ… На нашия народ!