Новото начало след Пандемията

    

Никога не съм си давал сметка, че един ден животът на Земята ще спре. Тази Земя, която е дом на хората, попили знанията и уменията от древните цивилизации, усъвършенствали ги и превърнали в нови и нови творения. Изолирани, хората пренесоха модерния свят в домовете си и като че ли природата си отдъхна. Изведнъж природата се промени... През последните няколко месеца, в които човешката дейност спря да се налага над Майката Земя, тя си взе глътка свеж въздух. Значително и рязко спадна замърсяването на въздуха, океаните и моретата показаха красивите си бистри и сини води. Животните, объркани от случилото се, навлязоха в “завоеванията на човека” - в градовете. Как започна всичко? Ще се замислим ли над въпроса, тежащ на плещите ни вече толкова години: 

Ще спасим ли Земята и какво ще е новото “нормално” в поведението ни към околната среда и природата - нашата майка?

    Забързани в своето скучно и сиво ежедневие, никога не сме се и замисляли какво притежаваме. Рядко сме се заслушвали в птичите песни; рядко сме изгубвали поглед в безкрайните зелени ливади и величествените гори. Поглеждали ли сме синьото небе, обрисувано с бели и пухести облаци и срещали ли сме топлите лъчи на слънцето, пречупени през листата на някое дърво? Ето, че сега - дали по желанието на Земята, или от наша глупост - когато сме затворени, гледаме величието на една възкръсваща от студената зима природа през прозореца. И бедата, която надвисна над нас, сякаш се превърна в свобода за животните. Спокойствието се пренесе по пустите улици на градовете, прелетя около високите сгради и изплува от мръсните води. И красотата на живота - зеленината, наричана още “природа”, възцарува над нас.

Природата е като човекът, който живее, боледува и се 

опитва да се изчисти от вирусите, които го разболяват.

“Ами ако природата е жив организъм и се опитва да изчисти вредните “вируси” (хората), които я разболяват?.." - този въпрос си зададох една вечер, гледайки прозореца и мислейки за положението в света. Дали наистина предадохме напълно природата и ще се върне ли тя отново към живота, който е живяла преди нас? Пърхащите като ято птици въпроси в главата ми не спират. Спря ли Земята да ни вярва?! Това ли е края на две ери - човешката и на природата? Нека представя фактите, които показват много за нашата дейност и за разрушителните стихии на Земята - знак, поне според мен, да спрем да бъдем егоисти и да погледнем какво наистина се случва с нашия свят; бъдещия свят - домът на нашите деца, домът на човека.

Едно от най-сериозните предизвикателства в наши дни е изменението на климата. Планетата е подложена на ускорено и застрашаващо не само нейния живот, а и на обитателите ѝ, затопляне. Тя се затопля толкова бързо поради голямото количество парникови газове, отделяни в атмосферата именно от човека. И докато технологиите и инфраструктурата се развиват с пълна сила, човекът и неговите дейности навлизат все повече в “зелената част на света”. Развитието на човека и все "по-иновативния живот" вредят на водите, почвите, на въздуха, горите и животните. Замърсяването води до необратими последици... Истинския “вирус” са хората. Тъжната истина... Ние, които безмилостно сечем белите дробове на Земята; ние, които избиваме животните и тровим почвите ѝ; и ние, които замърсяваме въздуха. Единственият егоист в природата!

Дали обаче положението с новия вирус, плъзнал по света, сега е такова? Земята най-после оказа огромна съпротива на човека и му каза да спре. Вирусът остави пусти огромните пристанища; заводите с черни комини, стигащи до облаците; шумните летища и градовете, пълни с пушещи автомобили. Covid-19 промени Земята!.. Covid-19 промени съзнанието на хората.

Да, определено животът след тази пандемия няма да е същия. Определено ще настъпи Ново начало, а от нас зависи как ще погледнем на това и ще се замислим ли. Ще усетим ли най-после, че Земята и природата не ни мислят лошото и че те са нашия дом? Трябва да се научим да ценим и малките неща - стръкчето крехка трева, глътката свеж въздух, капката изворна вода, топъл слънчев лъч. Отнети, на човек започват да му липсват, а в такива моменти той осъзнава, че трябва да е по-отговорен и да подбира по-внимателно своите постъпки; да пренебрегне егото си и да постъпи “по човешки” с околната среда, която въпреки злите деяния, ни подкрепя и ни дарява със своите блага! Точно така ще имаме бъдеще и красив свят...

Какво ще е новото “нормално” в поведението на човека към околната среда, след като открехне вратата и стъпи на земята? Вярвам, че когато дойде този ден, независимо кога, когато всички отново излязат по улиците и усмихнати погледнат към разлистените клонки на дърветата и слушайки птичите песни, хората ще се замислят за постъпките си. Ще бъдат по-добри. Ще бъдат преди всичко “хора”!.. Поне за малко. 

Дали пандемията ще има траен положителен ефект за околната природа зависи само и единствено от нас! Наша отговорност е да пазим света, в който живеем! Имаме шанс! Нека се замислим!..

А след като животът се върне към старото “нормално” всеки от нас ще се осъзнае и ще се научи да цени дори и малките неща - дърветата, цветята, птичките, росната трева, чистия въздух и синьото небе... Вече надлюдавам потокът от хора, които искат да живеят на село, да обработват собствена земя с чисти продукти - хора, които искат да чуят истинската мелодия на природата и хармонията на живота!