Първото ми стихотворение

    Жълтите поля    

    (11/05/2012)

    

    Ти знаеш ли къде са жълтите поля? -

Попита ме дядо с димяща си лула.

Не, покажи ми ги! Къде са те? -

Попитах аз, незрял още - малко дете.

Жълтите поля са далеч оттука! -

Подхвана дядо и ме потупа.

Ако много искаш, ще ти ги покажа! Ела!

- И детето в мен изкрещя широкото: Ура!

Горещо лято бе, слънцето грееше,

А дядо - вървеше, свирукаше и си пееше.

Не всеки вижда жълтите поля! -

Засмя се, и отпуши от своята лула.

И защо така? - попитах аз, детето.

Защото малко хора уважават полето! -

Каза дядо и пророни сълза.

Сега насам, по-бързо! Ела!

Вървяхме през горски пейзаж,

И водопад видяхме - етаж върху етаж.

Спряхме, хапнахме и продължихме.

В гората гъста скоро пак се скрихме.

. . .

Изморих се вече! - казах аз.

Ето ги! - рече дядо ми тогаз.

Какво бе това място аз не зная,

Но почувствах се сякаш съм в рая!..

Пред нас изникнаха жълтите поля,

Прегърнах дядо и извиках пак: Ура!

Всичко това постигнах с моите ръце! -

Рече дядо и погледна към жълтото море.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

П.С.

Честно казано бях забравил за това стихотворение. Помня, че преди няколко месеца ми попадна един национален конкурс за поезия. Реших да се поразровя в архивите - все пак от доста дълго пазя стари и кратки стихове, които съм писал през годините. 

Натъкнах се на папка "Творения" на старият компютър и след като прочетох всички стихове, които съм писал, подредени старателно в отделни папки с дати - дело на баща ми, ми попадна и това стихотворение. Първото изцяло завършено мое стихотворение, написано през 2012 година, преди 11 години, когато съм бил на 8...

Стихотворението се оказва с реален проблем - отчуждаването на хората от селото, от природата. В него съм се опитал до голяма степен, и по възможностите ми за онова време, да вкарам в стихове и красотата и топлината на селото - където и израснах, далеч от забързания и сив живот в големия град. В него залагам и въпроса за трудолюбието на нашите деди. Това е цяло златно поле от посято зрънце в земята... с двете загрубели от живота ръце на дядо.

Наистина бях забравил за това стихотворение... Но и си припомних друго - още от тогава съм имал желанието и пламъка в сърцето, с които съм "горял" да пиша; да творя! Това стихотворение завинаги ще остане в съзнанието ми като Началото. Началото на писането на поезия, но и не само, в живота ми.

"Жълтите поля" спечели първо място в Конкурса за поезия.

Благодаря на един специален Човек и за всичките безкрайни часове на топлина, прекарани с него! Блгаодаря ти за всички онези неща, на които ме научи! Сега нямаше да съм същия!...

Мир на праха ти!