Невъзможното общуване

   Живеем във време на социално неравенство, развити технологии и уж "социални" мрежи; време, управлявано от парите над неуките и морално слабите хора. Хора, забравили какъв е истинският, хубавият свят; "пияни" от алкохола на незнанието и неумението. Хора, загубили себе си и Словото, за което дедите им са пропели кръвта си, за да го има сега, за да можем да се изразяваме по важни теми, да представяме мечтите си. Защо ти е общуване, когато имаш чатовете в интернет? Защо са ти дългите и "скучни" разговори, когато можеш да напишеш просто едно "Здравей!" и да изключиш телефона, в очакване на отговор?..

Живеем в свят, в който да пишеш писма е "демоде". И сякаш общуваме само за лична полза, монотонно. Подминаваме се като пътни знаци, забили погледи в телефоните. А какво е било преди тях, в дворцовите зали и как са се съчинявали сонети под терасата на любимата, как са се обсъждали прочетените книги!

Връщаме се отново в съвремието. И да, всички смятат, че да странят от другите, създавайки един твърде малък кръг от "близки хора", е най-лесното и удобно решение. Някога замисляли ли сте се какъв дар е Словото? Защо именно първите думи в Библията са: "В началото бе Словото..."?

Защото без Словото нямаше да четем нито Библията, нямаше да можем да кажем какво мислим, за какво мечтаем. Все пак в обществото винаги са се намирали открояващи се и сякаш "блестящи" сред сивата тълпа. Знаете ги - онези, които четат поезия; онези, които с усмивка те приветстват и с прегръдка те изпращат. Има ги и днес - макар и рядко. И винаги съм се питал как оцеляват в този бездушен свят. Свят, в който господстват не Словото и общуването, а парите и егоизма.

Познавах един такъв човек. Бях малък, когато напусна земния си път, но остави в съзнанието ми едни думи. Скоро след това почина.

    "Общуването е нещо велико, най-важното, моето момче! С общуването една любов се крепи. С общуването идва и знанието. С общуването идва светлината!"

Дълго премислях тези думи. И сякаш чак сега осъзнавам какво е искал да ми каже този Човек. В дни на невъзможно общуване, израснал сред тълпа от "нечовеци", осъзнавам колко много е загубил този свят. Още се сещам за думите: С общуването една любов се крепи... Ами да! Колко много семейства се разрушиха. Да не би между тях да не е имало любов?! Нали точно заради любовта са се създали. Главният проблем си остава един - общуването. Любовта наистина се крепи на общуването между двама влюбени. Само така се намира първоизточникът на проблем, неговото решение. 

Само с общуване - чисто, попито с искреност, една връзка между две души (дали влюбени или просто приятели) расте и живее!

Вече видял истинското лице на живота, осъзнавам, че "невъзможното" е равно на слабостта. Ако я няма слабостта и тя не бъде погубена от сивотата, но невъзможното при общуването ще изчезне. Защото ако думите ни отвътре крещят, то трябва да ги пуснем!

Невъзможното общуване цари сред нас. То е капанът на безвремието, в който все повече хора се хващат. Да общуваш, значи да живееш. Тези, които просто комуникират - безизразно, ритмично - просто си живуркат. Не горят. Общуването между хората е врата, през която добрата енергия - зареждащата, се смесва и лекува. Невъзможното общуване е мястото, в което господства самотата.